Сред посрещачите на руските войски е Нейчо Калъчев – един от малцината участници във въстанието, който успява да се спаси от затворите и смъртта. Младостта на този колоритен клисурец е забулена в романтична мистерия. Макар да е пандурин (стражар) в конака, Калъча, както го наричат клисурци, участва изключително активно в подготовката на въстанието. А благодарение на неговия точен мерник, жертвите от погрома на Априлското въстание в града са двойно по-малко. Нейчо Калъчев взема активно участие и в обществения живот на Клисура след Освобождението. Смятам, че неговият живот е интересен и изпълнен с примери за подражание, затова го правя достояние на повече хора.

От запазените снимките на Нейчо Калъчев (1835-1905 г.)гледат тъмни очи с ястребов и строг поглед. Впечатляват хайдушки засуканите мустаци и гордата осанка -  в едната ръка държи вярната си пушка, а другата е сложил върху тежкия силях. За тези мустаци внуците на Калъча разказват, че дядо им преди да си легне ги завързвал за ушите си. Но нека разказвам подред. Още на младини Нейчо Калъча бил познат на всички в района. Той бил овчар суватчия – през лятото пасял овце на пасищата около града, а през есента ги откарвал към Одрин, за да ги продава. Един турчин започнал често-често да си избира най-угоената овца и да я взема, без да плаща. Буен по нрав, младият овчар не издържал и го убил. Бързо напуснал Одрин и се върнал в родна Клисура, където случилото се било потулено. Взели Калъча за пандурин в конака. Получил пушка мартинка – една от най-добрите за времето си. Но не само модерното му оръжие помагало в изпълнението на служебните задължения. Той бил неустрашим, с твърд характер и изключително точен мерник - качества, които последствие неведнъж ще докаже. Дори карловският каймаканин опрял до помощта му. В Гьопса (турското име на река Стряма, така е наричан районът около Карлово) се подвизавала група разбойници с главатар Поряз Имам. Грабели и убивали наред – без значение от вяра и богатство. Поряза бил неуловим, ловко избягвал засадите, куршум не го ловял. Възложили на Калъча да се справи с него. Дали му двама пандури арнаути и устроили засада на разбойника. Придружителите избягали още като видели Поряза, а клисурецът с един изстрел убил разбойника.

Въпреки че Кълча бил на служба в конака, по време на подготовката за Априлското въстание той станал един от най-активните членове на местния комитет. Не само обучавал останалите в стрелба. Той отливал куршуми, като за по-голяма сигурност го правел вечер в една от стаите на училището, после ги разнасял по домовете на съзаклятниците. Като човек, които имал право свободно да се движи с оръжие в ръка, той бил избран за куриер на комитета, придружавал апостола Волов при пътуванията му между Клисура и Копривщица. Заедно с Караджов и Балтов бил упълномощен да присъства на събранието в Оборище. Там охранявал клисурските представители. По време на въстанието безспорните му качества го направили един от първите помощници на Никола Караджов, избран бил и за стотник. Своята решителност и твърдост Нейчо Калъчев проявил и в дните на самото въстание. Той окървавил въстанието в Клисура – убил първата жертва - турско заптие, което искало да премине през завардените за влизане и излизане пътища. Броят на клисурските въстаници е твърде малък – 300-350 човека, а се изправят срещу 2000-ен башибозук. Затова примерът  на Калъча бил изключително важен в минутите, когато всяко колебание можело да увлече след себе си и малкото кураж, останал у априлци. Когато настъпил моментът на сблъсъка, неравенството на силите бързо проличало. Източната част на града вече била в пламъци, въздухът - раздиран от писъци. Тогава се проявил най-точният стрелец. Нейчо Калъчев успял да убие един турски ага и неговия знаменосец. С точен изстрел повалял и останалите, дръзнали да вдигнат сваленото знаме. Това смутило нападателите. Събрали се да обсъдят положението и така настъплението спряло за около час. Броени минути, но безценни за жителите на западната част от града. Благодарение на Калъча шансът им за спасение станал по-голям и така жертвите в Клисура са двойно по-малко.

Около 400 „избити, изклани и изгорени” не са толкова стряскащи, както камарите от кости в Батак и Перущица. Но жестокостта е изключителна. Не са пожалени нито неродените деца, извадени от утробата на майките, нито 100-годишните старци. Каква щеше да бъде съдбата на Клисура без Нейчо Калъчев? Трудно ми е да гадая, но си мисля, че без него тя едва ли би се възстановила. Първо, защото оцелелите щели да бъдат много по-малко. В своите спомени Христо Попов казва, че ако не е бил Нейчо Калъчев „горномахаленци са щели да бъдат поголовно избити”. И още нещо – оцелелите клисурци не се разселват, а изграждат домовете си върху руините и пепелищата. Едва ли биха го направили, ако жертвите бяха повече - трудно е да изградиш дом буквално върху костите на най-близките си.

Какво от поведението на Калъча може да ни послужи за пример днес? Може би най-характерното у него – желанието за правда. Нетърпимостта му към тези, които обичат да унижават слабите  и беззащитните. Неприязън, проявила се и когато клисурският мюдюрин прекалил с навика си да пие ракия пред кьошка на конака и да се забавлява с хората на красивите клисурски моми. Това продължило до една пролетна вечер, когато фенерът над главата му бил пръснат от точен изстрел, дошъл от отсрещния гюл. Разгневеният мюдюрин разбрал предупреждението и повече не повторил моабета си. Вземайки нещата отново в свои ръце, Калъча припомня, че проблемите не се решават от самосебе си. Повдигането на рамене и подминаването с безразличие води само до задълбочаването им. Нужно е действие, само така може да се намери изход и от най-трудната за промяна ситуация.

За пример могат да служат неговата решимост и твърдост. Трудно е да не трепнеш, когато около теб царят паника и страх. Да устоиш на инстинкта за самосъхранение и да мислиш не са себе си и семейството си, а за другите. Да запазиш самообладание и присъствие на духа, особено когато виждаш, че отчаянието е всеобщо. В такива решителни минути най-добре се проявяват истинските характери, на истински големите. И точно такива хора, с такова поведение са били нужди в онези съдбовни дни, а като се замисля и днес, защото съвременният човек въпреки свободата си е поставен в много по-големи зависимости!

Поклон пред паметта на клисурции пред паметта на всички чада на България, дали живота си за нейната Свобода!

Христина Калчева – уредник в ИМ Клисура

10 януари 2019 г.