По следите на Левски и Ангел Кънчев в Клисура
Посещавал ли е Васил Левски Клисура през зимата на 1871г. придружаван от Ангел Кънчев!
В спомените си Митрополит Максим Пловдивски(тогава още дякон Максим Пелов) разказва:
още
142 г. от освобождението на град Клисура.
На 10 януари 2020 г. се навършват 142 г. от освобождението на град Клисура. Ако Априлското въстание може да се определи като началото на края на Османската империя, то клисурци дават немалко за него. Клисура е селището с най-големи материални щети по време на въстанието. За пълното разорение на града свидетелства фактът, че когато войските на ген. Комаровски идват, в Клисура има само една завършена къща – Червенаковата.
още
141 години от Освобождението на град Клисура
На 10 януари, преди 141 години, колона от Западния отряд, командвана от генерал Комаровски, влиза в град Клисура. Дебелият сняг милостиво е затрупал белезите от потушаването на Априлското въстание, но въпреки това разрухата е видна - покриви на къщи все още няма. Завършена е само една – Червенаковата, в която е настанено командването на руските войски. Останалите клисурци живеят в схлупени колиби и макар и срамежливо, те от сърце отварят вратите им, за да подслонят руските войници.
още
|
Книжовната дейност на Илия Блъсков е многостранна. Освен че пише разкази и повести той се заема и с превеждане на произведения на европейски писатели и заедно с баща си и брат си издава списанията „Училище”, „Духовни книжки”, „Градинка”. В същата посока той продължава да работи и след Освобождението, когато създава внушителна поредица „Ред книжки за прочит на всекиго”. Над двадесет години той създава календари, оформени във вид на брошури, съдържащи разнообразни четива. В българската възрожденска литература Илия Блъсков оставя ярка следа с издадената през 1862 г. първа българска повест „Изгубена Станка” и последвалата я през 1870 г. „Злочеста Кръстинка”, които намират място във всеки възрожденски български дом. Умира през 1913 г. в Шумен. |
Още през 1857 г. Христо Данов заедно с двама свои съграждани основава в Пловдив „Дружествена книговезница” – първото българско предприятие за издаване и разпространение на книги. Постепенно дружеството прераства в книжарница и издателство. По-късно то се преименува на „Книгоиздателство Христо Г. Данов и сие” и открива клонове в Русе, Велес, а след Освобождението в София и Лом. За отпечатване на своите книги Данов използва печатници в Белград, Будапеща, Виена. През 1878 г. създава собствена печатница в Пловдив. В нея са отпечатани първите документи на новата власт, както и първият общобългарски вестник „Марица” – най-крупното следосвобожденско дело на Данов. Цели 65 години Христо Данов се занимава с книгоиздаване. За това време за издадени над 1000 книги и около 900 помагала. Като общественик Христо Данов е оценен по достойнство. Пловдивчани го избират за свой кмет през 1897 г, а през 1900 г. става почетен член на Българското книжовно дружество (БАН). Умира на 11 декември 1911 г. Погребан е в съборната църква „Св. Богородица“ в Пловдив. |
|
Д-р Димитър Калевич е роден през 1845 г. в Клисура. Той е един от първите ученици на Христо Данов в новото класно училище в града. През 1871 г. защитава дисертация в Парижката медицинска академия. Упражнява лекарска практика в Румъния до 1877 г. През Руско-турската война е дружинен лекар в румънската освободителна армия. След Освобождението е един от основателите на Александровската болница (сегашната Медицинска академия), първият български психиатър и дългогодишен началник на психиатричното отделение при същата болница. Член е на Държавния съвет през 1882 г,. на Висшия медицински съвет през 1887 г. и дългогодишен директор на фелдшерското училище в София. Участва в Сръбско-българската война. Умира през 1922 г. |
|
|
След Освобождението заема редица отговорни постове: Околийски началник на Чирпан, Пещера, Казанлък и Бургас , секретар на Медицинския съвет, Ревизор във Военното министерство. Автор е на книгата "Град Клисура в Априлското въстание" изд . 1926г. съдържаща подробен разказ за историята на града преди и след паметната 1876г. Книгата е използвана и като източник на информация от Ив.Вазов за събитията в Клисура при написването на романа "Под игото". Хр. Попов умира на 20.07.1932г. в София. |
|
През пролетта на 1876 г. Нейчо Калъчев е един от най-активните членове на клисурския революционен комитет– лее куршуми в Старата църква, става куриер на организацията, придружава Панайот Волов при пътуванията му между Клисура и Копривщица. Заедно с Караджов и Балтов е упълномощен да присъства на събранието в Оборище. Там охранява клисурските представители. В дните на въстанието се сражава като стотник на позицията „Зли дол”. Успява да убие двама байрактари на Тосун бей – водача на башибозуците, което всява паника сред тях и за известно време спира нахлуването им в града. Това дава възможност на част от клисурци да се изтеглят в планината, с което значително се намалява броят на жертвите. След погрома на въстанието Нейчо Калъчев се крие в Копривщица, Клисура, Сопот, Карлово и Пловдив и по този начин дочаква Освобождението. В свободна България продължава старата си длъжност – стражар.. Умира в родния си град на 18 март 1905 г. |
Иван Танков Козарев – Боримечката е един от най-атрактивните образи в романа „Под игото" - огромният исполин, който изрева от скалата на Зли дол, за да предупреди съселяните си за първия експеримент с черешовото топче. Иван Танков е син на козар и баща му го оставя неук, затова той също пасе кози или ходи за дърва в гората. Проявява се със залавянето на две мечета и оттогава се прочува с името Иван Боримечката. Още на 19-годишна възраст Танков се жени за съгражданката си Гина. Раждат им се няколко деца, от които оцелява само роденият след въстанието най-малък син Петко. По време на въстанието Боримечката е 24-годишен. Макар и неук той се е среща с членовете на революционния комитет, от които получава нареждания за изнасянето на черешовите топчета при позицията „Зли дол”. След разгрома се скита три дена из планините заедно с други двама въстаници. На 1 срещу 2 май 1876 г. тримата се промъкват посред нощ в Копривщица, но на другия ден са заловени от войниците на Хафъз паша. На 15 август 1876 г. софийският съд осъжда Боримечката на вечно заточение. Изпращат го в цариградски затвор, заедно с други въстаници от Копривщица и Клисура. Там Боримечката лежи до 14 ноември 1877 г., когато го натоварват на кораб и го отвеждат в крепостта Сен Жан д'Акр или Акия в Палестина. Крепостта по това време е препълнена с български заточеници. За разлика от повечето, които оцеляват, Боримечката не доживява своето освобождение. Здравето му е силно разклатено от дългия престой зад решетките, окован с тежки вериги, и на 19 януари 1878 г. той умира. Автори: ИМ Клисура и Н. Николов |
Генко Шойлеков- забравеният дарител и родолюбец
Клисурецът Генко Петков Шойлеков произхожда от видния, с ясен принос за първите стъпки и процъфтяването на гюловия поминък на местните хора, род на Шойлека. И със свой голям дарителски жест!
Неговият дядо Генчо Петков Шойлеков-трудолюбив и решителен клисурец, е потомък на стар, популярен клисурски род и е бил сред най-известните ни търговци абаджии в Анадола. Той имал 14 деца-6 момчета и 8 момичета. Около 1780 година той рискувал и пръв пренесъл златния розов/гюлов/ храст от далечните земи на Мала Азия в родната си Клисура, за да експериментира дали местния климат и почва ще се окажат благоприятни за маслодайния му цъфтеж. Наистина тази подбалканска котловина се оказала благодатна и се превърнала в истински майчин кът на маслодайната анадолска роза. Така розовият храст, пренесен тайно от абаджията Генчо, станал поминък на местните хора. Затова те от сърце го нарекли «баща» на розата /гюла/ в Клисура и околните села. В знак на признателност за новия поминък, който им създал, клисурци започнали да се обръщат към Генчо с «ШОЙЛЕК»-от арабската дума «ШОЙЛЕ», която на български означавала «БЛАГОДЕТЕЛ». Просто направил благодеяние на местните хора с нов поминък. И така постепенно фамилията станала Шойлекови. Та до днес!
Един от многобройната му челяд синът Петко Шойлеков, баща на Генко, по стара родова традиция, също бил абаджия в Анадола. Той /52 годишен/ участва в Априлското въстание като десятник, бил един от водачите на въстаническата позиция в местността «Хумник». След въстанието лежи 3 месеца в Пловдивския затвор и е освободен след амнистия.
Най-големият му син Генко П. Шойлеков, за да оправдае, че носи фамилията «Шойлек», след 8 години следване във Виена, през 1880 година, когато получава диплом за висше земеделско образование, внася у нас непознати до тогава, модерни земеделски машини и въвежда нови агротехнически дейности- така поставя на научни основи, за времето си, отглеждането на домашния добитък в страната. Взема дейно участие в Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 година /днешният Международен пловдивски панаир/. Благотворителността е и негово отличително родово качество. Още преди Първата световна война той дарил 100 хиляди лева /1911г/ на родната си Клисура за построяване, обзавеждане и поддържане на болница с персонал-лекар, акушерка и фелдшер. Сумата навремето била напълно достатъчна за поставената цел. Поради слаба управленска и обществена заинтересованост парите не били оползотворени навреме. През 1938 година дарението, освен обезценяването си, “изядено” от времето, от лихви става 300 хиляди лева. Учреден бил и специален за построяването на болницата фонд ”Генко П. Шойлеков”. Наследниците му решили и дарили за построяването на болницата и дворното място на родния му дом. Общинският съвет взел решение да подпомогне строителството на Здравния дом и да осигури камъни, пясък и дървен материал. В своята критична статия “Лекарската помощ в родния ни град” във вестник “Клисурски илюстрован лист” от 1.1.1938 година за закъснялото с години строителство на болницата Павел Иванов Панчев приканва родолюбиви клисурци да подпомогнат, макар и със скромни средства, недостига на пари за строителството на сградата, чрез фонда “Генко П. Шойлеков”. Тогава Околийският лекар се заинтересувал от строежа и лично поел ръководството и организацията му, а по-късно допринесъл и за обзавеждането на болницата.
Едва след трийсетина години мечтата на благодетеля Генко Шойлеков се сбъднала. И до днес болничната сграда, популярна като Здравния дом, анонимно краси някогашния Шойлеков двор-факт, който малцина от най-възрастните клисурци си спомнят, а младите дори не знаят историята на това патриотично родолюбиво дело. И това е въпрос на дълг някому. Дано днес, а и занапред, да не се намери някой, който с лека ръка да посегне и да обсеби, под различна форма и “добронамереност”, този исконен клисурски символ на родолюбието и дарителството. Редно е и през десетилетията напред Здравният дом, по закон и морал, да изпълнява волята на дарителя си в името на здравето на клисурци. И нищо различно от това! Волю или неволю отговорни стопани са единствено местната власт, обществеността на града, всички клисурци. И още-необяснимо е, че този голям клисурски благодетел Генко Шойлеков и до днес не е удостоен от «признателните» си съграждани-следовници дори със скромен паметен знак в дарената от него болница в собствения му двор! Чия ли грижа пък е това?! Един недовършен урок по родолюбие!
Подготвил : Петко Шойлеков-журналист
Митрополит Максим Пловдивски
----
По време на престоя си в Клисура (1871-1872) дякон Максим(Марин)Пелов
родом от Орешак (Троянска околия)
Презъ есеньта на 1871 година дяконъ Максимъ съ позволението на монастирския
игуменъ и съ съгласието на монастирките стареи напуснал Троянския монастиръ и
отишелъ учителъ и дяконъ въ Клисура, гдето имало и „Главно“ (класно) училище съ
два класа.
--
Дяконъ Максимъ взелъ уроци въ първи класъ на Главното училище. Заплата
получавалъ две лири месечно. Въ Клисура дяконъ Максимъ учителствувалъ само една
година и презъ това време и тука се образувалъ революционенъ комитетъ лично отъ
самия Василъ Левски.
--
Дяконътъ учитель, разбира се, станалъ членъ и на тоя комитетъ. Въ Клисура
дяконъ Максимъ, който, както се казва, говорилъ добре турски, дружалъ и съ
мюдюрина – висшия представителъ на турската власть въ този градъ, който
понякога идвалъ вечерь при него на конушмакъ (разговоръ). Една вечеръ, когато
мюдюринътъ билъ при дякона, дошли при него и Левски и Ангелъ Кънчевъ, като
търговци на говеда. Ан. Кънчевъ билъ облеченъ като труски офицеръ и надзорникъ
надъ офицерите.
Между домакина и тримата гости се завързала интимна беседа. На прощаване Ан.
Кънчевъ счелъ за свой дългъ да запита мюдюрина има ли комити въ района му и
получилъ успокоителенъ отговоръ: такива хора въ района му няма…
--
Въ битностьта си учитель въ Клисура дяконъ Максимъ съдействувалъ за даване на
представление въ този градъ, както по онова време се давали такива и въ другите
по събудени градове въ България и Тракия. Представена била комедията „Михаль“
от Сава Доброплодни, въ която дяконътъ-учителъ игралъ ролята на „баба Марта“.
Презъ зимата на 1872 год. Въ Сопотъ било свикано комитетско събрание, на което
присъствувалъ и В. Левски.
Дякон Максимъ билъ пратенъ да представлява клисурския комитетъ и да занесе
събраните въ Клисура помощи за комитета. Тука дяконъ Максимъ за последенъ пъть
се видяль съ Левски и дори участвувалъ въ причастяването му.
Азъ – дяконъ – снехъ отъ рамото си орара и го подадохъ на Левски, който,
облеченъ въ расото на леля си Христина , го постави на рамото си и се причасти
като дяконъ отъ св. потиръ.
Въ Клисура дяконъ Максимъ учителсвувалъ само една година. През м. май 1872г. въ
Клисура идвалъ първиятъ пловдивски български митрополитъ Панаретъ. Дяконъ
Максимъ взелъ живо участие, както въ поканата на митр. Панарета да дойде въ
Клисура, тъй и въ посрещането му, като го и приветствувалъ съ речъ и служилъ съ
него св. литургия. Вижда се, че дяконъ Максимъ ще да е произвелъ добро
впечатление на митр. Панарета, та този последниятъ го поканилъ да му стане
дяконъ. Ако и да билъ каненъ и отъ митрополитъ Илариона Търновски, дяконъ
Максимъ, съ съгласието на Троянското монастирско началство, приелъ поканата на
митр. Панарета и на 1 юлий 1872 год. отишълъ въ Пловдивъ.
-------
Изъ СБОРНИКЪ въ честъ на ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТЪ МАКСИМА по случай 80 години
отъ раждането му и 60 години отъ приемане на духовно звание.
1931г.
Издирил: Николай Николов
Календар на събитията |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Месец назад
Месец напред
Октомври
|
Местността " Зли дол" Къде се намира: На това място са се състояли драматичните боеве на клисурските въстаници с турския башибозук. |
Паметникът на Боримечката Къде се намира: Паметникът на славния Иван Танков- Боримечката,герой от въстанието и командир на черешовата артилерия. |
Монументът на Зли дол Къде се намира: Най - високата точка на позицията На това място се е намирал щабът на военният съвет, ръководил въстанието през 1876г. |