Новини и събития


140 години от основаването на "Братя Самуилови".

На 15 януари се навършват 140 години от основаването на Клисурският революционен комитет.

още

 

137 години от Осбождението на Клисура

Своботата за Клисура идва в един необикновено студен ден - 10 януари 1878 г.

още

 

Тържествено съслужение в Храма на гр. Клисура

Голямо презвитерско съслужение включващо Тържествена света Литургия с Водосвет и Молебен за здраве и благоденствие на града и жителите на Клисура.

още

 

Покажи всички...


Как да стигнем до Клисура




Забележителната възрожденска фамилия Блъскови, която излъчва няколко учители, свещеници и книжовници води началото си от Клисура. Бащата Рашко Блъсков е роден през 1819 г. в Клисура. Той е едни от реформаторите на българското училище. Учителства в с. Дълбоки, Черковна, Провадия и Силистра. През 1864 г. основава сп. “Духовни книжки за поучение на всяк християнин”, редактор на списанията “Училище” (Букурещ), “Славянско братство” (1877-78), “Наставник за учители и родители” и на в. “Нова България” (1876). Съставител, преводач и редактор на редица учебни помагала, събирач на народни умотворения. Активно сътрудничи на редица периодични издания - “Цариградски вестник”, “Дунавска зора”, “Общ труд”, “Градинка”, “Дунавски лебед” и др. Автор е на “Автобиография” (1880). Умира през 1884 г. в Шумен.

Първородният син на Рашко Блъсков –Илия, е роден в Клисура на 9.02.1839 година. Първоначално учи при баща си в Провадийско, а след това в Силистренско. Продължава учението си в Браила, където изучава гръцки и френски език. По примера на баща си той дълги години работи като учител. Започва още 17-годишен в Силистренско, а след това се установява в Шумен, където остава до края на живота си. Определена е заслугата на Илия Блъсков за създаването на едно от първите читалища в страната - читалище „Напредък” в Шумен през 1869 г.

Книжовната дейност на Илия Блъсков е многостранна. Освен че пише разкази и повести той се заема и с превеждане на произведения на европейски писатели и заедно с баща си и брат си издава списанията „Училище”, „Духовни книжки”, „Градинка”. В същата посока той продължава да работи и след Освобождението, когато създава внушителна поредица „Ред книжки за прочит на всекиго”. Над двадесет години той създава календари, оформени във вид на брошури, съдържащи разнообразни четива. В българската възрожденска литература Илия Блъсков оставя ярка следа с издадената през 1862 г. първа българска повест „Изгубена Станка” и последвалата я през 1870 г. „Злочеста Кръстинка”, които намират място във всеки възрожденски български дом.

Умира през 1913 г. в Шумен.

Христо Данов е роден на 27 юли 1828 г. в Клисура. Още 6-годишен постъпва в клисурското килийно училище. Продължава образованието си в класното училище на Сава Радулов в Панагюрище, а после в Копривщица при Найден Геров и Йоаким Груев. От 1850 г. започва да учителства – първо в Стрелча, после в Перущица, а след това в Пловдивското епархийско училище. Първата си книга – календарчето „Старопланинче”, издава през 1855 г. Христо Данов се връща в родния си град през 1856 г. и открива класно училище. По време на двугодишния му престои е построена сграда за мъжко училище, открито е девическо училище, издръжката им е поета от училищно-църковното настоятелство, организирана е поща между Клисура и Пловдив. След като напуска родния си град Данов се занимава изцяло с книгоиздаване.

Още през 1857 г. Христо Данов заедно с двама свои съграждани основава в Пловдив „Дружествена книговезница” – първото българско предприятие за издаване и разпространение на книги. Постепенно дружеството прераства в книжарница и издателство. По-късно то се преименува на „Книгоиздателство Христо  Г. Данов и сие” и открива клонове в Русе, Велес, а след Освобождението в София и Лом. За отпечатване на своите книги Данов използва печатници в Белград, Будапеща, Виена.

През 1878 г. създава собствена печатница в Пловдив. В нея са отпечатани първите документи на новата власт, както и първият общобългарски вестник „Марица” – най-крупното следосвобожденско дело на Данов.

Цели 65 години Христо Данов се занимава с книгоиздаване. За това време за издадени над 1000 книги и около 900 помагала.

Като общественик Христо Данов е оценен  по достойнство. Пловдивчани го избират за свой кмет през 1897 г, а през 1900 г. става почетен член на Българското книжовно дружество (БАН).

Умира на 11 декември 1911 г. Погребан е в съборната църква „Св. Богородица“ в Пловдив.

Марко Балабанов е роден на 14 март 1837 г. в град Клисура в търговско-абаджийско семейство. Начално образование получава в родния си град, после учи в богословското училище на о-в Халки, с финансова помощ на заможни български търговци като Д. Гешоглу, Тъпчилещов. Благодарение на щедрия им жест, той успява да замине и да запише право в Сорбоната в Париж през 1863 г., а по-късно да специализира в Хайделбергския университет. От 1870 г. работи като адвокат и журналист в Цариград и взема участие в създаването на независимата Българска екзархия. След потушаване на Априлското въстание с Меморандум до европейските столици и техните правителства се отправя българска делегация – Марко Балабанов и Драган Цанков. След Освобождението Балабанов е пръв министър на външните работи у нас.

Д-р Димитър Калевич е роден през 1845 г. в Клисура. Той е един от първите ученици на Христо Данов в новото класно училище в града. През 1871 г. защитава дисертация в Парижката медицинска академия. Упражнява лекарска практика в Румъния до 1877 г. През Руско-турската война е дружинен лекар в румънската освободителна армия. След Освобождението е един от основателите на Александровската болница (сегашната Медицинска академия), първият български психиатър и дългогодишен началник на психиатричното отделение при същата болница. Член е на Държавния съвет през 1882 г,. на Висшия медицински съвет през 1887 г. и дългогодишен директор на фелдшерското училище в София. Участва в Сръбско-българската война. Умира през 1922 г.

Никола Караджов е роден през 1841 г. в Клисура в семейството на заможен търговец и абаджия. Баща му като богат търговец в Цариград участва в борбата за църковна независимост и е един от най-доверените хора на Иларион Макариополски. Начално образование Никола Караджов получава в родния си град, после учи във френския колеж Бабек край Цариград, след това в Загребската гимназия и за две години в духовната академия в Загреб. През 1869 г. се завръща в родината и е назначен за учител в Пловдивското епархийско училище. След няколко години поема търговската кантора на баща си. През 1876 г. представлява клисурци на събранието в Оборище. Там е избран за секретар и за член на комисията, която определя реда на въстанието. Връщайки се от Панагюрище Никола Караджов е в Копривщица и става свидетел на превземането на конака и преподписва Кървавото писмо. След потушаване на въстанието отива в Копривщица, а оттам заедно с Панайот Волов и Георги Икономов поема към Балкана. Там попадат на потеря и на 3 май 1876 г. Никола Караджов намира смъртта си в местността Равна река, прикривайки другарите си.

Андон Балтов е роден на 17 януари 1849 година в Клисура, получава началното си образование в родния си град, а после постъпва в Пловдивското епархийско училище. Няколко години работи като книговезец в книжарница Христо Данов. Балтов е един от най-пламенните следовници на Левски в Пловдив. Член е на Пловдивския революционен комитет. Взема участие в Старозагорското въстание, а след потушаването му се укрива за известно време в Карлово. Завръща се в Клисура, за да участва в подготовката на новото въстание. Заедно с Никола Караджов представлява клисурци на Оборище. След събранието е изпратен с Иван Джуджев от апостолите в Цариград, за да достави оръжие. Преждевременното обявяване на въстанието осуетява мисията им. Поради невъзможността да се върнат, от Цариград се прехвърлят в Одеса. Оттам се отправят в Румъния, после – в Сърбия. Включва се като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. Когато се обявява Руско-турската война, постъпва в българското опълчение, V дружина, 3 рота. Участва в боевете на Шипка, където за храбростта си е произведен в офицерски чин. След Освобождението на страната Балтов остава да служи в редовете на младата българска армия. През 1885 г. като майор участва в Сръбско-българската война. Умира на 28.ІІ.1918 г. почти напълно забравен от съвременниците си.

Христо Попов е роден през 1852г. в Клисура. Учи в местното класно училище, после в гр.Котел. Три години учителства в с. Градец, а от 1875г. в гр. Клисура. Активен участник в подготовката на Априлското въстание. Хр. Попов заедно с Петър Павурджиев първи  се срещат с апостолите Волов и Бенковски  в Павурджиевия хан и полагат клетвените слова, с което се дава началото на подготовката на въстанието в Клисура.  В дните на въстанието се сражава като десетник на позициите на „Пресвета”. Арестуван и задържан в Пловдивския затвор, откъдето е освободен със застъпничеството на европейски дипломати.

След Освобождението заема редица отговорни постове: Околийски началник на Чирпан, Пещера, Казанлък и Бургас , секретар на Медицинския съвет, Ревизор във Военното министерство. Автор е на книгата "Град Клисура в Априлското въстание"  изд . 1926г. съдържаща подробен разказ за историята на града преди и след паметната 1876г. Книгата е използвана и като източник на информация от Ив.Вазов за събитията в Клисура при написването на романа "Под игото".

Хр. Попов умира на 20.07.1932г. в София.

Христо Драганов е роден през 1855 г. в Клисура. Активен участник в Априлското въстание. Сражава се като десетник на позицията „Хумник”. След въстанието успява да се добере до Румъния и се установява в град Александрия. С помощта на своя съгражданин д-р Калевич започва работа в колониален магазин. На 9.V.1877г постъпва в българското опълчение – ІV дружина, 4 рота, от където е уволнен на 14.VІ.1878г. По време на Сръбско-българската война се включва в Севлиевската доброволческа дружина като четник. По нататъшния му живот е свързан с учителската професия. Започва в Карлово, минава през Клисура и завършва в Севлиево, където умира през 1934 г. Като виден общественик Христо Драганов бива издигнат и за училищен инспектор, а в последните години и като инспектор в Министерството на търговията.

Нейчо Калъчев е роден през 1835 г. в Клисура. Типичен балканджия - як, широкоплещест, с широко лице, черни мустаци и дебели надвиснали вежди, под които гори силен поглед. На младини Калъча отива в Одрин като е овчар. Носи се легенда, че там убива турчин, който крадял от стадото. След тази случка се връща в Клисура. Става пандурин (стражар) в конака. През 1867 г. каймаканинът в Карлово му възлага задача да убие турчина-разбойник Поряз Имам от Рахманларе (днес с. Розино), който бил страшен и неуловим. Точната ръка на Калъча ликвидира разбойника.

През пролетта на 1876 г. Нейчо Калъчев е един от най-активните членове на клисурския революционен комитет– лее куршуми в Старата църква, става куриер на организацията, придружава Панайот Волов при пътуванията му между Клисура и Копривщица. Заедно с Караджов и Балтов е упълномощен да присъства на събранието в Оборище. Там охранява клисурските представители.

В дните на въстанието се сражава като стотник на позицията „Зли дол”. Успява да убие двама байрактари на Тосун бей – водача на башибозуците, което всява паника сред тях и за известно време спира нахлуването им в града. Това дава възможност на част от клисурци да се изтеглят в планината, с което значително се намалява броят на жертвите.

След погрома на въстанието Нейчо Калъчев се крие в Копривщица, Клисура, Сопот, Карлово и Пловдив и по този начин дочаква Освобождението. В свободна България  продължава старата си длъжност – стражар.. Умира в родния си град на 18 март 1905 г.

Иван Танков КозаревБоримечката е един от най-атрактивните образи в романа „Под игото" - огромният исполин, който изрева от скалата на Зли дол, за да предупреди съселяните си за първия експеримент с черешовото топче.

Иван Танков е син на козар и баща му го оставя неук, затова той също пасе кози или ходи за дърва в гората. Проявява се със залавянето на две мечета и оттогава се прочува с името Иван Боримечката.

Още на 19-годишна възраст Танков се жени за съгражданката си Гина. Раждат им се няколко деца, от които оцелява само роденият след въстанието най-малък син Петко.

По време на въстанието  Боримечката е 24-годишен. Макар и неук той се е среща с членовете на революционния комитет, от които получава нареждания за изнасянето на черешовите топчета при позицията „Зли дол”. След разгрома се скита три дена из планините заедно с други двама въстаници. На 1 срещу 2 май 1876 г. тримата се промъкват посред нощ в Копривщица, но на другия ден са заловени от войниците на Хафъз паша. На 15 август 1876 г. софийският съд осъжда Боримечката на вечно заточение. Изпращат го в цариградски затвор, заедно с други въстаници от Копривщица и Клисура. Там Боримечката лежи до 14 ноември 1877 г., когато го натоварват на кораб и го отвеждат в крепостта Сен Жан д'Акр или Акия в Палестина. Крепостта по това време е препълнена с български заточеници. За разлика от повечето, които оцеляват, Боримечката не доживява своето освобождение. Здравето му е силно разклатено от дългия престой зад решетките, окован с тежки вериги, и на 19 януари 1878 г. той умира.

Автори: ИМ Клисура и Н. Николов

Генко Шойлеков- забравеният дарител и родолюбец

Клисурецът Генко Петков Шойлеков произхожда от видния, с ясен принос за първите стъпки и  процъфтяването на гюловия поминък на местните хора, род на Шойлека. И със свой голям дарителски жест!

              Неговият дядо Генчо Петков Шойлеков-трудолюбив и решителен клисурец, е потомък на стар, популярен клисурски род и е бил сред най-известните ни търговци абаджии в Анадола. Той имал 14 деца-6 момчета и 8 момичета. Около 1780 година той рискувал и пръв пренесъл златния розов/гюлов/ храст от далечните земи на Мала Азия в родната си Клисура, за да експериментира дали местния климат и почва ще се окажат благоприятни за маслодайния му цъфтеж. Наистина тази подбалканска котловина се оказала благодатна и се превърнала в истински майчин кът на маслодайната анадолска роза. Така розовият храст, пренесен тайно от абаджията Генчо, станал поминък на местните хора. Затова те от сърце го нарекли «баща» на розата /гюла/ в Клисура и околните села. В знак на признателност за новия  поминък, който им създал,  клисурци започнали да се обръщат към Генчо с «ШОЙЛЕК»-от арабската дума «ШОЙЛЕ», която на български означавала «БЛАГОДЕТЕЛ». Просто направил благодеяние на местните хора с нов поминък. И така постепенно фамилията станала Шойлекови. Та до днес!

                      Един от  многобройната му челяд  синът Петко Шойлеков, баща на Генко, по стара родова традиция, също бил абаджия в Анадола. Той /52 годишен/ участва в Априлското въстание като десятник, бил един от водачите на въстаническата позиция в местността «Хумник». След въстанието  лежи 3 месеца в Пловдивския затвор и е освободен след амнистия.

                 Най-големият му син Генко П. Шойлеков, за да оправдае, че носи фамилията «Шойлек», след 8 години следване във Виена, през 1880 година, когато получава диплом за висше земеделско образование, внася у нас непознати до тогава, модерни земеделски машини и въвежда нови агротехнически дейности- така поставя на научни основи, за времето си, отглеждането на домашния добитък в страната. Взема дейно участие  в Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 година /днешният Международен пловдивски панаир/. Благотворителността е и негово отличително родово качество. Още преди Първата световна война той дарил 100 хиляди лева /1911г/ на родната си Клисура за построяване, обзавеждане и поддържане на болница с персонал-лекар, акушерка и фелдшер. Сумата навремето била напълно достатъчна за поставената цел. Поради слаба управленска и  обществена заинтересованост парите  не били оползотворени навреме. През 1938 година дарението, освен обезценяването си, “изядено” от времето,  от лихви става 300 хиляди лева. Учреден бил и специален за построяването на болницата фонд ”Генко П. Шойлеков”. Наследниците му решили и дарили за построяването на болницата и дворното място на родния му дом. Общинският съвет взел решение да подпомогне строителството на Здравния дом и да осигури камъни, пясък и дървен материал. В своята  критична статия “Лекарската помощ в родния ни град” във вестник “Клисурски илюстрован лист” от 1.1.1938 година за закъснялото с години строителство на болницата Павел Иванов Панчев приканва родолюбиви клисурци да подпомогнат, макар и със скромни средства, недостига на пари за строителството на сградата, чрез фонда “Генко П. Шойлеков”. Тогава Околийският лекар се заинтересувал от строежа и лично поел ръководството и организацията му, а по-късно допринесъл и за  обзавеждането на болницата.

                      Едва след трийсетина години мечтата на благодетеля Генко Шойлеков се сбъднала. И до днес болничната сграда, популярна като Здравния дом, анонимно краси някогашния Шойлеков двор-факт, който малцина от най-възрастните клисурци си спомнят, а младите дори не знаят историята на това патриотично родолюбиво дело. И това е въпрос на дълг някому. Дано днес, а и занапред, да не се намери някой, който с лека ръка да посегне и да обсеби, под различна форма и “добронамереност”, този исконен клисурски символ на родолюбието и дарителството. Редно е и през десетилетията напред Здравният дом, по закон и морал, да изпълнява волята на дарителя си в името на здравето на клисурци. И нищо различно от това! Волю или неволю отговорни стопани  са  единствено местната власт, обществеността на града, всички клисурци. И още-необяснимо е, че този голям клисурски благодетел Генко Шойлеков и до днес не е удостоен от «признателните»  си съграждани-следовници  дори със скромен паметен знак в дарената от него болница в собствения му двор! Чия ли грижа пък е това?! Един недовършен урок по родолюбие!

Подготвил : Петко Шойлеков-журналист

Часта от градината на...

Календар на събитията

Месец назад Месец напред
Ноември
Пон Вт Сря Чет Пет Съб Нед
      1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30
Книга за гости



Свободен отговор:
Монументът на Зли дол

Къде се намира: Най - високата точка на позицията

На това място се е намирал щабът на военният съвет, ръководил въстанието през 1876г.
Местността " Зли дол"

Къде се намира:

На това място са се състояли драматичните боеве на клисурските въстаници с турския башибозук.
Църквата "Св. Никола"

Къде се намира:

Старата църква,чиято камбанария известява за начало на бунта.
Всички права запазени Кметство град Клисура 2009 © Програмиране и дизайн Kaмeя Дизайн