КЛИСУРА ПЕЕ- РАЖДАНЕТО НА ЕДНА ТРАДИЦИЯ

                           Средата на 80-те на отминалия 20-ти век вече беше попрехвърлена. А години наред, преди това, в буквалния смисъл на думата в Клисура вреше и кипеше от журналистическо и най-вече- телевизионно нашествие. Нещо необичайно, особено за такива малки градчета, независимо от голямото им историческо измерение. Градът и клисурци имаха своя медиен шанс, най-вече заради синхрона между кмета на града в онези години Борис Спиров- амбициозен, напорист, работяга, контактен, и моя милост- с опит и възможности в журналистическите среди и най-вече в телевизията в Пловдив, бях и председател на младите журналисти в града под тепетата.  Кметът, бих казал, най-вече лично, със съдействието и на екипа си,  съумя да разбере и да проникне в идеите и добрите ми намерения да заработим в тандем за популяризиране в национален мащаб на историческия героизъм на клисурци, на тяхното трудно, но и спорно ежедневие, на перспективата в утрешния ден……Постигахме го с различни тв предавания на живо, с творчески филмови портрети, с множество репортажи……..Моите тв колеги Нери Терзиева, Пепа Славчева, Николай Пенчев /Бог да го прости/ и още десетки специалисти от Пловдивския тв център и телевизията – майка в София просто се бяха срастнали  с темата Клисура. Председателката на журналистите в Пловдив и шеф на Радио Пловдив, покойната Йорданка Аначкова, толкова бе впечатлена от изявите ни и от сърцатостта на кметството и клисурската интелигенция, че за кратко време не само разшири репортерската “жътва”в този град, но и  сдоби, с благословията на кметството, пловдивските журналисти със свой творчески дом в една от къщите-паметници на културата. Покрай телевизията с лице към Клисура се обърнаха и колегите от радиото и пресата. Журналистите раздвижиха въздуха в Клисура не само по време на тържествата около годишнините от Априлското въстание през 1876-та, просто не спираха с разнообразието от теми – за сполуки и проблеми, за делника и празника…..

                       Постепенно мене започна да ме терзае евентуалната опасност да не би да се изчерпим с темите и репортажите, все пак това е малко градче, и в един момент да попресъхне творческата ни активност. Все повече започна да ме вълнува до някъде повтаряемостта на сценария на ежегодните  тържества, свързани с Априлската епопея. Към това ме провокираха и някои подхвърляния на местни хора, че и на гости от страната за ежегодното копиране на дневния ред на празника. Искаше ми се, ако мога, да освежа тази нелоша, вече десетки години, утвърдена, но и напълно позната на публиката, без новости, местна традиция. Но как? Хем да се запази утвърденото през годините, хем да има и нови елементи. Този въпрос ме занимаваше месеци наред, не го споделях гласно, защото нямах готова идея и решение. Само намерение, но не спирах да търся отговор.

С мисълта за нещо ново и промяна в Клисура живеех и през следващите години, когато настъпи бумът на учредяването на неправителствени организации в страната. Затова предоставих безвъзмездно на кмета на града Б. Спиров, който напълно ме подкрепи, лична разработка и проект на устав за учредяване на фондация “Клисура”, от която, най-вече чрез проекти и дарения, градът и клисурци  биха имали голяма полза в своето развитие, та чак до “избуяване” на нови традиции. Но и до днес не зная съдбата на разработката ми за фондация “Клисура”.

                          За замислените ми новости около тържествата за Априлската епопея мигът настъпи- в ежегодния празник да вплета елементи на художествената самодейност, така типична за онези години със своята, буквално казано, професионалност. Направих цялостна подробна разработка на идеята и концепсулното ми виждане за :

1. Организиране на ежегоден Окръжен фотоконкурс и изложба “Топчето пукна”, посветен на историята и настоящето на Клисура. Имах организационен опит като дългогодишен председател на Фотолюбителското изкуство в Пловдивски окръг към ОСИК.

2.  Организиране и ежегодно провеждане на “Дни на възрожденската и патриотичната песен в Клисура” с участието на хорови колективи от окръга, а с времето и от цялата страна.

                           В писмената си обосновка трябваше да бъда убедителен, защо точно тези прояви предлагам, защо точно в Клисура, та претенция или дублиране може да предявят Копривщица, Панагюрище, Перущица, Батак и още редица национални светини. Давах си сметка, че това са прояви за сериозно изпитание на възможностите на кметството и интелигенцията, дори на цяла Клисура. За да не усложнявам организацията реших проявите да не се наричат фестивални, да нямат силно изразени  състезателност и  материални награди, а най-вече морално стимулиращи плакети и аплодисментите и уважението на стотиците клисурци и хилядите гости от страната, съчетано с присъствието на различни медии. Тези две прояви трябваше да се впишат и с тях трябваше да стартират ежегодните тържества в Клисура за Априлското въстание от 1876 –та година. Не пропуснах да отбележа потребността от средства, хотелска база, заведения за хранене, предварителна организация и разгласа и мобилизиране на голяма част от населението на града. Давах си сметка, че тази моя авторска идея и разработка най-напред трябва да бъде ясна,  убедителна, заразяваща и  да стане близка на кметството в Клисура и най-вече на стопанина на града- кмета Борис Спиров. А след това да я представя за обсъждане, анализиране и да се реши съдбата й от експертите и ръководството на ОСИК-Пловдив. Ако имах дори и незначителни користни цели би било добре, след евентуалното й одобряване от институциите, да я регистрирам в Агенцията за авторско право, за да не се получат във времето евентуални нежелани ситуации и посегателство върху авторството, което за жалост след години…. се случи ! Не го сторих предварително, имах само чисти помисли да помагам, според възможностите ми, в полза на родния ми град.

                    В едно от поредните ми посещения в Клисура, както беше практиката ни с кмета в подобни случаи - на чаша кафе съвместно да обсъждаме различни теми за журналистически материали и други обществено-значими прояви, изненадах Борис Спиров с моята нова разработка. На тази среща, както на много други наши обсъждания, присъства и човекът, специалистът, родолюбецът Христо Енчев/ Бог да го прости!/, когото цяла Клисура уважаваше. Не беше нужно време на събеседниците ми, за да ги грабне новата ми идея и концепцията, за да вникнат в нейната  същност и духовна полезност. И възможността да се впише в традиционните Априлски тържества. Кметът Спиров и историкът Енчев разсъждаваха на глас за тази новост, за евентуалните трудности, за реалните резултати, които бихме очаквали при реализиране на разработката. Така получих местната институционална подкрепа на кметството да предложа и защитя пред ОСИК детайлите на концепцията. След няколко месеца получихме зелена светлина от ОСИК, ведно с някои съвети за подхода, технологията, финансирането. За бъдещите прояви бе информиран и КИК-София.

             Анализирайки отново с кмета на града не само плюсовете, но и сложността на организацията на проявата и липсата на подобен опит в региона, кметството съвсем обосновано стартира само с организирането на фотоконкурса “Топчето пукна” и изложбата на автори в залата на Културния дом. За тази проява в първите години особена заслуга имаше големият български фотограф-художник, експерт в ОСИК-Пловдив Гаро Паносян / Бог да го прости/. Той, с невороятна, но присъща му енергичност и всеотдайност, лично снимаше дни наред в Клисура, а след това участваше в журирането на снимките на авторите, лично  подреждаше изложбата/една нелека задача/, наградите, та чак до чашата бяло вино накрая. Той имаше голям професионален опит през годините като творец и организатор на подобни мащабни прояви. Не мина време и Гаро Паносян подари на кметството колекцията си от фотоси, посветени на Клисура. А аз толкова се запалих от реакцията и подкрепата на обществеността, на клисурци, че направих парично дарение за цялостно оборудване на фотолаборатория и фотоапарати  в училището за развитие на този дял от изкуството ни сред децата и подрастващите. За жалост след това никой не сметна за необходимо да ме информира, докъде е стигнало реализирането на дарението ми и въобще за съдбата на дарените средства. Спомням си и провеждането на миниюбилейната 5-та годишнина на фотокоткурса и участието в изложбата на фотоси от изминалите години- колко настроение и  вълнение изпитваха,  особено клисурските герои на немалка част от фототворбите. И както всяка година фотосите се предаваха за фондово съхранение, така след 5-та годишнина фото проявата и традицията…. заглъхна. Та до днес.

                             Какво стана с хоровата изява? Дълго време желанието ми да се огласи с възрожденски и патриотични песни площадът, а дори бях предвидил изяви и в реставрирания двор на църквата–светиня от Априлското въдтание “Свети Никола”, не се сбъдна. Настъпиха промените през 1989 година- дълго време след това годините бяха по-скоро изпитание за оцеляване на хората, отколкото да се мисли за духовното извисяване. Вероятно и на кметството хич не му е било лесно, погледнато от различни ракурси, за да стартира провеждането на нелеките “Дни на възрожденската и патриотичната песен”, та ги бе “замразило” за по-добри времена.

                             И те настъпиха- пак същият кмет Борис Спиров със своя екип и съдействието на читалището и други институции в 2000-та година намери сили и кураж и стартира “Дните…….” по време на тържествата за Априлското въстание. За всеобща радост тази единствена за сега в страната музикална проява на възрожденската и патриотичната песен, благодарение на своите стопани, не само се провежда ежегодно, тя стана популярна в цяла България, привлича участието на десетки хорове, въздейства емоционално и възпитателно на всички поколения българи. Всяка година като зрител и аз се наслаждавам на това непреходно музикално творчество и артистизъм. Според мен тази музикална проява се вписа успешно във визитката на днешна Клисура. Би било още по-добре, ако се възроди и позабравеният фотоконкурс и изложба “Топчето пукна”.

                           И така до 2010 година, когато незнайно по каква причина, в юбилейната дипляна за десетата годишнина на  Дните на възрожденската и патриотичната песен, издадена от името на кметството, е написано, че идеята за тази проява принадлежи на уважавания от мен Христо Енчев. На писменото ми възражение до ръководството на читалището в Клисура за началото- авторската ми идея, концепцията ми и защитата пред институциите, дали от неразбиране или от къса памет, ми бе отхвърлен какъвто и да е принос. Та до днес този въпрос е отворен и чака своето публично огласяване и отговор от кметството за цялата истина. Такава, каквато я знае само и единствено кметът на Клисура.   Не споря- аз нямам никаква реална заслуга през годините при организирането на ежегодните “Дни….”, аз просто участвам като зрител, но с вътрешната удовлетвореност, че съм безвъзмезден автор-дарител /с активното съдействие на кмета Б. Спиров/ на идеята за тях, на разработката, на защитата, на тази музикална рожба, успешно стартирала в Клисура. И превърната от нейните ежегодни организатори, реализатори и хорови изпълнители в достойна българска традиция!  

Юни 2012 година.                                                   Петко Шойлеков